Скъпи читатели,
И тази година пролетта, макар и облачна, ни дари с много хубави празници. Българите в Прага традиционно се срещат на Трифон Зарезан, посрещат Баба Марта, която всяка година идва за радост на малки и големи, честват Освобождението, отбелязват Великден. Празниците ни обединяват и ни карат да се чувстваме като част от една голяма българска общност, разпръсната по целия свят. Та нали на всеки българин в чужбина му трепва сърцето, като види мартеничка на нечия ръка или дреха…
За нас празниците са изпълнени с носталгични, но и със светли емоции. Затова с радост отразяваме съпреживяването на нашите празници – традиционните и националните, но и тези, свързани с книгите.
За българите в Прага празник беше и Седемнадесетият фестивал на българското кино, който отново ни зарадва с нови филми. Представи ни и известни личности като световноизвестния художник Алцек Мишев. Той успява да запази творческата си свобода, бягайки от социалистическа България. После дълги години е обречен на забрава в собствената си родина.
Не такава е съдбата на поета Георги Заркин, дръзнал да се противопостави на режима. Поетът е жестоко убит в Пазарджишкия затвор. Жертвите след 9 септември са хиляди – в мракобесните времена преди 80 години е ликвидиран българският елит с присъдите на т. нар. Народен съд. В други по-далечни и тъмни времена е удушен нашият виден енциклопедист, дарител и автор на „Рибния буквар“ д-р Петър Берон. Отразяваме тези събития, за да запазим и съхраним паметта за тях. А паметта е неразривно свързана с нашата идентичност.
За българските ни корени и за красотата българска е статията за „Изворът на Белоногата“. Пред нас сякаш оживява Герганината чешма в Харманли и пазителят на извора – полският ясен.
В настоящия брой ви срещаме и с оперния певец Милен Божков, който пее в цяла Европа. Пражката публика имаше удоволствието да го чуе на сцената на Държавната опера в ролите на Радамес от „Аида“ на Верди и Ренато де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини.
Продължаваме да ви запознаваме и с неразказаните истории на българи, свързали живота си с Чехия. Живата памет за тях е изключително важна за нас и за бъдещите поколения.
Приятно четене!
Мария Захариева