Списание „Българи“ 2024, брой 5
 


Скъпи читатели,


Празникът на народните будители отмина, но тази година той ще остане в съзнанието на някои от нас с представянето на книгата на Красимира Мархолева „Забравени и преоткрити. Неразказаните истории на българите в чешките земи през XIX и XX век“ през ноември в рамките на проекта „Дни на българската култура“ на сдружение „Възраждане“. В нея има статия за един позабравен български будител, живял едно десетилетие в Прага – Васил Стоянов. Той е сред основателите на Българското книжовно дружество (преименувано по-късно на Българска академия на науките).

В днешно време си спомняме понякога за вече мъртвите будители, но както пише поетът Румен Леонидов, „имената на повечето от тях са незнайни за неблагодарните поколения и техните непросветени властници, защото тихият духовен подвиг не предполага гръмовни оценки, висотата на изкуството не върши работата на нито една идеологическа пропаганда“.

Пропускаме обаче живите будители; сякаш не сме способни да ги забележим и оценим. Те често остават сами сред тълпата. Защото не са кресливи, не се самоизтъкват и трудно могат да привлекат вниманието на нашите апатични позаспали съвременници, които обикновено се събуждат от крясъците на фалшивите будители.

Поддържането на паметта за български личности, събития и традиции жива е една от основните задачи на учителите в Българското неделно училище „Възраждане“ в Прага. За нас е изключително важно децата, живеещи зад граница, да не забравят корените си.

Семинарът за български народни танци, който сдружение „Пирин“ организира ежегодно в Бърно, е също връщане към корените. Танцовият състав „Пирин“ е притегателен център и за много чехи, които с радост усъвършенстват стъпките на българските хора.

Разбира се, най-много обичаи и обреди са свързани с големите религиозни празници като Рождество Христово. И тези от нас, които ги спазват, както са ги спазвали дедите ни поколения наред, се чувстват като част от една непрекъсната несломима нишка и осъзнават, че човек не е случаен самотник, а продължител на вековните български традиции.

И както бъдникът тлее и излъчва светлина, така и сърцата ни излъчват обич.

Приятно четене!


Мария Захариева